Свети Йоан е най-големият от петте острова в българските териториални води на Черно море с площ от 0,66 km2.
Намира се на 910 m от най-северната точка на полуостров Столец (старият Созопол). Най-високата му точка се издига на 33 m над морското равнище.
На Св. Иван е построен сонарен морски фар (42°26′19″ с.ш., 27°41′26″ и.д.), който подава звукови сигнали и, заедно с фара на нос Емине, показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.
Островът е бил свято място за древните траки, които изградили тук свое светилище още през VII в. пр.н.е. Тогава на южния бряг на острова е издигнат голям храмов комплекс, чието средище е високата 13,2 m бронзова статуя на бог Аполон Лечител, дело на скулптора Каламис.
В средата на V век на о-в Св. Иван е издигната раннохристиянска базилика. В края на V – началото на VI в. е изграден храмът „Св. Богородица“, който вероятно е бил свързан със значителен манастирски комплекс.
След 1985 г. са проведени частични археологически разкопки, които разкриват останките от два християнски храма, библиотеката, царската резиденция и други.
На 28 юли 2010 г. Тук в развалините на средновековния манастир „Св. Йоан Кръстител“ е открит реликварий с мощи на Свети Йоан Кръстител.
Посещението на острова се извършва с лодки и корабче от пристанището в Созопол. На острова са изградени два пристана, от които тръгват обозначени туристически пътеки, водещи до археологическия паметник – манастира „Св. Йоан Кръстител“.